Ада Блекджек – шивачката, която оцеля две години в полярния студ
На 19 август 1923 година на остров Врангел, на 160 километра северно от брега на Сибир, настава мразовита вечер. Докато компактно одеяло от мъгла се застила по мрачния арктически пейзаж, Ада Блекджек седи повита в дебела парка и подготвя оскъдната си вечеря.
Докато подготвя храната си довечера, Ада чува чужд звук. Тя взема решение, че най-вероятно е „ патица или нещо сходно “, отдръпва се в палатката си и се пробва да заспи. В 6:00 сутринта на идната заран още веднъж чува звука, само че този път той „ звучеше по-скоро като свирка на лодка “. Грабвайки бинокъла си, Блекджек тича на открито, където в далечината тя вижда шхуна, чиито екипажи се скитаха из брега. Най-накрая спасението на Блекджек идва и двугодишното й тестване завърши.
Ада Блекджек
Висока под 1,50 м., без опит в експедициите, слаба жажда за завършения и доста мощен боязън от полярни мечки, Ада Блекджек не е най-хубавият претендент за мисия в Арктика. Родена през 1898 година, тя е отгледана от методистки мисионери в коравия град Ном в Аляска. Докато доста локални хора от племето Инупиат са добре осведомени с оцеляването в арктически условия, тези умения в никакъв случай не са считани за нужни в мисионерското образование на Ада – вместо това тя е научена да чисти, готви и шие…
Вилялмур Стефансон
Тя обезверено се нуждае от пари, с цел да се събере още веднъж със сина си, когато през септември 1921 година кораба „ Виктория “ акостира в Ном от Сиатъл. В него има четирима млади мъже, натоварени със страховита задача – по заповед на фамозния канадски изследовател Вилялмур Стефансон те трябва да отидат до отдалечения остров Врангел, на 160 км. северно от Сибир. Лорн Найт, Фредерик Моурер, Милтън Гале и Алън Крофорд, възнамеряват да живеят в необитаемата земя в продължение на 2 години, с цел да могат по-късно да претендират, че това е територията на английското държавно управление.
В Ном те имат намерение да наемат няколко хора от Инупиат, които да им оказват помощ при осъществяването на отговорностите в лагера, и Блекджек – известна като опитна шивачка – е съвършен претендент. Първоначално тя е черноглед, опасява се да е надалеч от вкъщи толкоз дълго време и осъзнава неналичието си на опит. Това злокобно възприятие се ускорява, когато останалите кандидати се отхвърлят в последния миг. Но Блекджек е обезверена, а месечната заплата от 50 $ е задоволителна, с цел да върне Бенет вкъщи. Това е опция, която тя не може да си разреши да откаже.
Първите няколко месеца са цветни с оптимизъм. След като се подвигат лагера, те бързо си установяват рутина, прекарвайки дните в картографиране на острова или в събиране на геологични и биологични мостри, а дългите вечери играеха хазарт или четяха едни и същи книги от корица до корица.
Бавно обаче настроението стартира да се трансформира. Възможностите за лов последователно понижават, защото арктическа зима им донася 61 дни мрачевина. Отчаяно носталгичната Блекджек бързо стартира да съжалява за решението си и да нервира мъжете с променливите си настроения и прояви на тъга. Найт демонстрира малко състрадание, оплаквайки се в дневника си: „ Не е смешно за нас четирите да имаме глупава жена, която вие и отхвърля да работи и изяжда всичките ни положителни артикули. “
През януари 1923 година, с призрака на гладната гибел надвиснали над лагера, Крофорд взема мъчно решение. Заедно с Гале и Моурер той се отправя на упорит преход назад през замръзналото море, с цел да откри помощ, оставяйки Блекджек в лагера с бързо влошаващия се Найт, който е болен от скорбут.
Само няколко дни откакто трите фигури изчезват зад хоризонта, времето се утежнява. Избухва гневна стихия, „ толкоз мощна, колкото в никакъв случай не съм виждал “, означи най-сърдечно Найт в дневника си. Той умира на 23 юни, а Крофорд, Гале и Моурер в никакъв случай не се появяват.
Уменията, на които се беше научила Ада, в този момент са от значително значение, с цел да остане жива. След като всяка заран написа записка, в която в детайли разказва нейното местонахождение, ако се появят спасители, тя слага клопки за лисици и се научава да стреля, с цел да ловува птици и тюлени. Далеч от елементарно й е и всяка изгубена опция значи все по-несигурна орис. Когато лодката от кожата, който Ада усърдно създава, изчезва през нощта, тя се разплаква от отчаяние. Но отхвърля да бъде победена, намирайки разтуха в своята християнска религия – както означи в дневника си на 23 юли: „ Благодаря на Бог, че съм жива “.
Едва на 20 август 1923 година – съвсем две години откакто стъпва на остров Врангел – тестванията на Ада най-сетне завършват. Когато екипажът на шхуната Доналдсън се доближава до нейния лагер, Блекджек е обзета от страсти и се разплаква, този път от благополучие. Когато спасителите я питат къде са нейните сътрудници, тя съумява единствено да отговори: „ Тук няма никой с изключение на мен. Аз съм напълно сама. “
